Замок

Замок – тото слово ма у нашим язику два значеня:
1. замчок за замиканє (серб. брава):
Приклад:
- ― Знали дияволи же уж їх нєприятель приходзи. Справели вельки замки на свойо пекло;
- ― Тото шлосерске ремесло вирабя финши предмети у ґаздовстве и обисцох, як напр. замки, зависи, цифри на ствари.
Форма замки ту може буц и множина од замчок, понеже у нашим язику часта пременка: слупчок – ґен. слупка, мн. слупки; рощок – ґен. рошка, мн. рошки итд. Форму номинатива замок мушели зме мац у прешлосци, пор. всл. zamek, цо значи: замчок за замиканє, кладка.
2. каштель (серб. замак) – под тим термином ше у славянских язикох звичайно подрозумює штредньовиковни утвердзени каштель як ґрупу квартельних обєктох, явних будинкох зоз заєднїцким дружтвеним центром и обєктами явней наменки. То насампредз квартельни обєкт звичайно єдней феудалней фамелиї и спада до профаней архитектури. Найчастейше служел як административни центер зоз хторого ше контролує подруче доокола. У штреднїм вику замки хасновали за свойо шедзиско рижни владаре як свою безпечну резиденцию, а то були источашнє и красни архитектонски памятнїки култури.
Приклад:
- ― „Добре тебе, Янку, в варадиньским замку! Людзе ору, шею, а ти шедзиш в хладку!”
(всл. zamek и zamok – исте; слц. zámok – исте; поль. zamek – исте; карп.укр. замок – исте):
- ― А тота жена бивала коло кральовского двору у замку.
(семантични калк нємецкого Schloß – исте).
Литература
[ушориц | ушор жридло]- Словнїк руского народного язика I, А – Н, Нови Сад 2017, б. 464.
Вонкашнї вязи
[ушориц | ушор жридло]- Замак, Википедија на српском језику, sr.wikipedia.org, 30. новембер 2006.