Прейдз на змист

Замок

Материял зоз Википедиї
Алказар, Сеґовия (Шпания)

Замок – тото слово ма у нашим язику два значеня:

1. замчок за замиканє (серб. брава):

Приклад:

― Знали дияволи же уж їх нєприятель приходзи. Справели вельки замки на свойо пекло;
― Тото шлосерске ремесло вирабя финши предмети у ґаздовстве и обисцох, як напр. замки, зависи, цифри на ствари.

Форма замки ту може буц и множина од замчок, понеже у нашим язику часта пременка: слупчок – ґен. слупка, мн. слупки; рощок – ґен. рошка, мн. рошки итд. Форму номинатива замок мушели зме мац у прешлосци, пор. всл. zamek, цо значи: замчок за замиканє, кладка.

2. каштель (серб. замак) – под тим термином ше у славянских язикох звичайно подрозумює штредньовиковни утвердзени каштель як ґрупу квартельних обєктох, явних будинкох зоз заєднїцким дружтвеним центром и обєктами явней наменки. То насампредз квартельни обєкт звичайно єдней феудалней фамелиї и спада до профаней архитектури. Найчастейше служел як административни центер зоз хторого ше контролує подруче доокола. У штреднїм вику замки хасновали за свойо шедзиско рижни владаре як свою безпечну резиденцию, а то були источашнє и красни архитектонски памятнїки култури.

Приклад:

― „Добре тебе, Янку, в варадиньским замку! Людзе ору, шею, а ти шедзиш в хладку!”

(всл. zamek и zamok – исте; слц. zámok – исте; поль. zamek – исте; карп.укр. замок – исте):

― А тота жена бивала коло кральовского двору у замку.

(семантични калк нємецкого Schloß – исте).

Литература

[ушориц | ушор жридло]
  • Словнїк руского народного язика I, А – Н, Нови Сад 2017, б. 464.

Вонкашнї вязи

[ушориц | ушор жридло]
  • Замак, Википедија на српском језику, sr.wikipedia.org, 30. новембер 2006.