Хустка

Хустка
1. штрикана женска шмата (облєчиво) хтору ше заруцовало на хрибет:
Хустку ше заруцовало на плєца, конци на предку ше прекрижело, а на задку (на хрибце) ше завязало на ґузел. Купчи хустки ше волали гатласки, паньски, репашово, маково, гадвабни, мальовани, блишово, фарбарски.
Хустки хтори ношели стари жени були чарни штрикани и нє мали ружи и квети у фарбох, а и кед була даяка мустра, вец була чарней фарби як и хустка.
Купчи хустки були барз драги: Паньску хустку на шию, а гадвабну на главу Мушице ми купиц, гоч предаце краву. (народна)
2. фолклор:
• Кед дзивка була спитана, давала млодийови хустку. За хустку млода од млодия доставала пенєж хтори познєйше ношела у ципели до винчаню. Кед же ше свадзба "погубела", млоди бул длужен врациц хустку.
• Кед дзивка одбила питача, гварело ше же достал хустку.
Фразеолоґия
[ушориц | ушор жридло]• Пошли пенєжи до хустки – даремно потрошени пенєжи
• Дац до хустки – даремно потрошиц, мац утрату.
Тоти два вирази маю значеньову вязу зоз хустку хтору спитана дзивка даровала питачови, а вон єй за ню дал пенєжи.
Литература
[ушориц | ушор жридло]- Словнїк руского народного язика II, О – Я, Нови Сад 2017, бок 679.