Тонски систем
Тонски систем (франц. système tonal, анґл. tone system, ит. sistema tonale, нєм. Tonsystem),[1]представя пошоровани шицки тони хтори ше хасную у музики починаюци од найглїбшого тона зоз субконтра октави (2C) по найвиши тон зоз пиятей октави (h5). Седем основни тонови (c, d, e, f, g, a, h) ше 9 раз понавяю, и вше на другей висини.[2]

Мена октавох у тонскей системи
[ушориц | ушор жридло]Же би зме истоименни тони а розлични по висини могли розликовац, тонски систем подзелєни на такв. октави тонскей системи. То значи же кажди тон у тонскей системи ма свою октаву хторей припада и ма свойо мено, а кажда октава ма свойо означованє (як ше пишу єй тони зоз буквами и як ше читаю).[3]
Мена октавох у тонскей системи шлїдуюци:
♦ Субконтра найглїбша октава. Означує ше зоз числом 2 опрез велькей букви. Залапює шлїдуюци тони: 2C, 2D, 2E, 2F, 2G, 2A, 2H хтори ше читаю: субконтра C, субконтра D, субконтра E, итд.
♦ Контра то глїбока октава. Означує ше зоз числом1 опрез велькей букви. Залапює шлїдуюци тони: 1C, 1D, 1E, 1F, 1G, 1A, 1H хтори ше читаю: контра C, контра D, контра E, итд.
♦ Велька октава ма таке мено прето же ше тони у тей октави пишу зоз велькима буквами. Залапює шлїдуюци тони: C, D, E, F, G, A, H хтори ше читаю: вельке C, вельке D, вельке E, итд.
♦ Мала октава достала мено прето же ше у тей октави тони пишу зоз малима буквами. Залапює шлїдуюци тони: c, d, e, f, g, a, h хтори ше читаю: мале c, мале d, мале e, итд.
♦ Перша лєбо раз подцагнута октава вола ше прето же єй тони „подцагнути“ зоз єдну помоцнїцу (єдна помоцна кратка линия). Тони у тей октави пишу ше зоз малима буквами и числом 1 горе такой за букву. Залапює шлїдуюци тони: c¹, d¹, e¹, f¹, g¹, a¹, h¹ хтори ше читаю: c єден, d єден, e єден, f єден итд.
♦ Друга лєбо двараз подцагнута октава вола ше так прето же єй тони „подцагнути“ зоз 2-ма помоцнїцами (двома помоцнима линиями). Єй тони ше пишу зоз малима буквами и числом 2 горе такой за букву. Залапює шлїдуюци тони: c², d², e², f², g², a², h² хтори ше читаю: c два, d два, e два итд.
♦ Треца лєбо трираз подцагнута октава вола ше так прето же єй тони „подцагнути“ зоз трома помоцнїцами (три помоцни линиї). Тони у тей октави ше пишу зоз малима буквами и числом 3 горе такой за буквами. Залапює шлїдуюци тони: c³, d³, e³, f³, g³, a³, h³ хтори ше читаю: c три, d три, e три итд.
♦ Штварта лєбо штирираз подцагнута октава вола ше прето же єй тони „подцагнути“ зоз штирома помоцнїцами (штири помоцни линиї). Єй тони пишу ше зоз малима буквами зоз числом 4 горе за букву. Залапює шлїдуюци тони: c4, d4, e4, f4, g4, a4, h4 хтори ше читаю: c штири, d штири, e штири, итд.
♦ Пията лєбо пейцраз подцагнута октава вола ше так прето же єй тони „подцагнути“ зоз пейц помоцнїцами. Тони тей октави ше записую зоз малима буквами и числом 5 горе за букву. Залапює шлїдуюци тони: c5, d5, e5, f5, g5, a5, h5 хтори ше читаю: c пейц, d пейц, e пейц, f пейсц итд.
Шицки тони тонскей системи можу ше одграц лєм на вельких оргульох. На клавиру мож одграц 7 октави або дакuс вецей кед же клавир концертни, на гарфи и гармоники менєй од 7 октави (зоз примену реґистрох за баси лєбо клавиятуру и тип ґомбичковей гармоники), а други инструменти залапюю од 2 1/2 по 3 1/2 октави.
У музики ше хасную такв. помоцни линиї/смужки хтори ше волаю ище помоцнїци /помоцни смужки. То додати смужки хтори ше хасную у музичней нотациї прето же линийов систем просторно огранїчени (до ньго мож записац лєм 11 розлични тони, односно їх знаки-ноти). Зоз помоцнима линиями/смужками линийов систем ше прешируює на висше лєбо на нїжей, и на тот спосб мож записац шицки тони.
Литература
[ушориц | ушор жридло]Benward, Bruce and Saker, Marilyn Nadine (2003). Music: In Theory and Practice, seventh edition: vol. 1, str. 25. Boston: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-294262-0
Вонкашня вяза
[ушориц | ушор жридло]- Тонски систем, (видео знїмок) youtube.com
- Tonski sistem, vebsajt skrbd.com
Референци
[ушориц | ушор жридло]- ↑ tonski sustav Proleksis enciklopedija,2022.
- ↑ Radivoj Lazic Ucim klarinet
- ↑ Радивој Лазић Властимир Перичић, Основи теорије музике,