Прейдз на змист

Копито

Материял зоз Википедиї
Копита коня

Копито (всл. kopito, праслав. кopyto од: копац), рогова часц талпи при копитарох. То тварда рогова материя хтора чува треци ставец або косц трецого, єдиного пальца при коньови. Копито одвитує пазури при птицох або нохцу при маймунох. Понеже копита (ungulae) превжали функцию талпи, конї по способе крачаня класификовани до ґрупи unguligrada (т.є. животиньох хтори ше при крачаню операю на заднї ставци, за розлику од digitigrada и plantigrada, хтори ше операю на цали пальци, односно на цалу талпу). Копито ноши цалу чежину цела, та роботна способносц коня завиши од добре подкованого, здравого и поряднє чисценого копита.

Животинї хтори маю копита волаю ше копитаре. Єст єднопальцови копитаре (маю нєпарне число копитох) и парнопальцови копитаре (маю парне число пальцох). Парнопальцово копитаре то ратицаре.

Копитарох и ратицарох єст 374 файти, а спадаю до 26 фамилийох. Ту спадаю:

Копито жирафи

ґамила з єдну горбу, звичайна зебра, жирафа, окапи, чарни носороґ, нилски конь, брадавкаста швиня, дзиви вепер, єлень лопатар, ирвас, белави ґну, импала, арабийски оркис, дзива коза, европски бизон и звичайни еланд.

Шлєбодни конї у природи троша нєподковани копита. Кед ше копита нє оправя поряднє, а конь их нє троши, у екстремних случайох приходзи до прейґмирного роснуца роговей материї. Спортски и роботни конї ше кує же би були бизовнєйши док ше рушаю и же би защицели копита од трошеня.

Майстрове цо кую конї (кладу им желєзни подкови на копита) волаю ше ковалє.

Найчастейши хороти копита то: запалєнє копитового кориґму, запалєнє копитового ставцу, наґажене, набите место або копиво мазоль.

Часци копита: корунаста косц, копитова косц, копито, пета, жабка и талпа.

Литература

[ушориц | ушор жридло]

Словнїк руского народного язика I, А – Н, Нови Сад 2017, б. 623.

Вонкашнї вязи

[ушориц | ушор жридло]
  • Kopito Svijet konja, svijetkonja.ba