Прейдз на змист

Владимир Ґарянски

Материял зоз Википедиї
Владимир Ґарянски
Владимир Ґарянски
Датум народзеня2. юлия 1959.
Датум упокоєня3. юлия 1996 (37)
Державянствоюгославянске
Язик творохруски, сербски
ШколаШтредня хемийно-технїчно-технолоґийна школа, Вербас
УниверзитетФилозофски факултет, Катедра за руски язик и литературу, Нови Сад
Наукови ступеньмр
Период твореня1982-1996.
Жанрилитература, просвита
Похованиу Прешове

Владимир Ґарянски (*2. юлий 1959 - †3. юлий 1996.), поета, прозаиста, литературни критичар и педаґоґ.

Биоґрафия

[ушориц | ушор жридло]

Владимир Ґарянски народзени 2. юлия 1959. року у Осєку (Горватска). Основну и штредню хемийно-технїчно-технолоґийну школу закончел у Вербаше. У Новим Садзе перше студирал на Польопривредним факултету, а вец на Катедри за руски язик и литературу, дзе и дипломовал 1987. року.

Маґистерску роботу на тему Гранїчни ситуациї у дїлу Данила Киша одбранєл 1991. року.

Од 1988. до 1992. року робел як асистент за руску литературу Филозофского факултета у Новим Садзе. Од 1992. року робел як фахови асистент за южнославянски язики и литератури на Катедри за словацки язик и литературу Универзитета Павел Јозеф Шафарик у Кошицох, а потим на Катедри за славистику Филозофского факултета у Прешове.

У Словацкей, у Прешове Владимир Ґарянски ше оженєл зоз новинарку українскей редакциї Радио Прешова, Людмилу, у малженстве мали сина Ярослава.

У рускей литератури Владимир Ґарянски ше зявел концом седемдзешатих рокох. Писал на руским и сербским язику и обявел шейсц кнїжки поезиї: Рисунок слунка (Нови Сад, 1982), Жрвањ (Вербас, 1985), Цверчок у коцки ляду (Нови Сад, 1987), Сеча (Нови Сад, 1989), Курнява (Нови Сад, 1990), Коњ од чудесне ноћи (Вербас, 1991).

Його поезия ше базує на цмей, алоґичней бешеди, на надреалистичней и символичней поетики. Окрем абстрактней имаґинациї вон актуализовал митски контекст у хторим вяза подобох и за нїх вязаних судьбох досц бивна.

Поезия му прекладана на словацки, македонски, румунски, мадярски и українски язик. За кнїжку на сербским язику Сеча достал награду за найлєпшу кнїжку рока у Едициї Стражилово за 1989. рок. Заступени є у трох антолоґийох рускей поезиї, як и у даскелїх зборнїкох югославянскей поезиї. Ношитель є награди часописа Шветлосц – Микола М. Кочиш за 1995. рок.

Владимир Ґарянски умар 3. юлия 1996. року у Прешове дзе є и поховани.

Литература

[ушориц | ушор жридло]
  • М. М. Цап, „Градза за библиографию В. Г.", Шветлосц, 1997, 1–2;
  • Ј. Тамаш, Историја русинске књижевности, Н. Сад 2002.
  • Микола Шанта, Владимир Ґарянски (1959-1996). Умар талантовани поет, Руски календар 1997. НВУ Руске слово, Нови Сад, 1996, б. 160.